О, Боже мой, Троице, която обожавам, помогни ми напълно да забравя себе си, за да се установя в Тебе неподвижна и омиротворена, като че ли душата ми е вече във вечността. Нека нищо да не може да смути моя мир, нито да ме накара да изляза от Тебе, о мой неизменяеми Боже, но нека всяка минута ме отнася все по-далече в дълбочината на Твоята Тайна. Омиротвори душата ми, направи от нея Свое небе, Свое любимо жилище и място за Твоя почивка. Нека никога да не Те оставям сам, но да съм всецяло там,будна във вярата си, обожаваща,напълно предадена на Твоето творческо действие.

О, любими мой Исусе,разпнат от любов, бих желала да бъда невеста на Твоето Сърце, да Те покрия със слава, да Те обичам...чак до смърт! Но чувствам моето безсилие и Те моля да ме “облечеш в Себе Си”, да отъждествиш душата ми с всички движения на Твоята душа, да ме залееш, да нахлуеш в мене, да ме замениш със Себе Си така, че моят живот да бъде едно излъчване на Твоя живот. Ела в мене като Поклонник, като Изкупител и като Спасител.

О, Вечно Слово, Дума на моя Бог, искам да прекарам живота си, слушайки Те, искам да стана съвсем внимателна, за да науча всичко от Тебе. След това през всички тъмнини, всички празноти, всяко безсилие, искам да Те гледам винаги и да пребъдвам в Твоята голяма светлина. О, моя обична Звезда, очаровай ме така, че да не мога вече да изляза от Твоето сияние.

О, всеизгарящ Огън, Дух на любов, ела в мене, за да се осъществи в душата ми като едно ново Въплъщение на Словото; да стана за Него едно принадено човечество, в което Той да поднови цялата Си Тайна. И Ти, Отче, приведи се към Твоето бедно малко създание, “покрий го със сянката Си”,не виждай в него нищо друго, освен своя “Възлюбен, в когото е цялото Ти благоволение”.

О, мои Трима, мое Всичко, мое Блаженство, Безкрайна Самота, Необятност, в която се изгубвам, предавам Ти се като жертва. Погреби се в мене, за да се погреба в Тебе, очаквайки да отида да съзерцавам в Твоята светлина бездната на Твоето величие.